изхвърчал съм

Речник на българския език

1. изхвърчал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал съм е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърчал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал съм е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвърчал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал съм е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. изхвърчал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал съм е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. изхвърчал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал съм е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. изхвърчал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал съм е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).