изхвърчалата

Речник на българския език

1. изхвърчалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

изхвърчалата е производна форма на изхвърчам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. изхвърчалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

изхвърчалата е производна форма на изхвърча (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).