изхвърчала си

Речник на българския език

1. изхвърчала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала си е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхвърчала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала си е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхвърчала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала си е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

4. изхвърчала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала си е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

5. изхвърчала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала си е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

6. изхвърчала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала си е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).