щяло да е изхвърчало

Речник на българския език

1. щяло да е изхвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е изхвърчало е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло да е изхвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е изхвърчало е производна форма на изхвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).