изхвърчали сме

Речник на българския език

1. изхвърчали сме — мин.неопр.вр., 1 л., мн. ч.

изхвърчали сме е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 1 л., мн. ч.).

2. изхвърчали сме — преизк. накл., сег. вр., 1 л., мн. ч.

изхвърчали сме е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., мн. ч.).

3. изхвърчали сме — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

изхвърчали сме е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

4. изхвърчали сме — мин.неопр.вр., 1 л., мн. ч.

изхвърчали сме е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 1 л., мн. ч.).

5. изхвърчали сме — преизк. накл., сег. вр., 1 л., мн. ч.

изхвърчали сме е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., мн. ч.).

6. изхвърчали сме — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

изхвърчали сме е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).