изтърва

Речник на българския език

1. изтърва̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

изтървѐш, мин. св. изтърва̀х, мин. прич. изтърва̀л, св.вж. изтървавам.

Грешни изписвания (15)

  • езтарва
  • езтарвъ
  • езтърва
  • езтървъ
  • естарва
  • естарвъ
  • естърва
  • естървъ
  • изтарва
  • изтарвъ
  • изтървъ
  • истарва
  • истарвъ
  • истърва
  • истървъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-тър-ва из-тър-вем
2 лице из-тър-веш из-тър-ве-те
3 лице из-тър-ве из-тър-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-вах из-тър-вах-ме
2 лице из-тър-ва из-тър-вах-те
3 лице из-тър-ва из-тър-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-вях из-тър-вях-ме
2 лице из-тър-ве-ше из-тър-вях-те
3 лице из-тър-ве-ше из-тър-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтървал съм изтървала съм изтървало съм изтървали сме
2 лице изтървал си изтървала си изтървало си изтървали сте
3 лице изтървал е изтървала е изтървало е изтървали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтървал бях изтървала бях изтървало бяхме изтървали
2 лице беше изтървал беше изтървала беше изтървало бяхте изтървали
3 лице беше изтървал беше изтървала беше изтървало бяха изтървали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтърва ще изтървем
2 лице ще изтървеш ще изтървете
3 лице ще изтърве ще изтърват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтървал ще съм изтървала ще съм изтървало ще сме изтървали
2 лице ще си изтървал ще си изтървала ще си изтървало ще сте изтървали
3 лице ще е изтървал ще е изтървала ще е изтървало ще са изтървали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтърва щяхме да изтървем
2 лице щеше да изтървеш щяхте да изтървете
3 лице щеше да изтърве щяха да изтърват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтървал щях да съм изтървала щях да съм изтървало щяхме да сме изтървали
2 лице щеше да си изтървал щеше да си изтървала щеше да си изтървало щяхте да сте изтървали
3 лице щеше да е изтървал щеше да е изтървала щеше да е изтървало щяха да са изтървали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтървял съм изтървяла съм изтървяло съм изтървели сме
2 лице изтървял си изтървяла си изтървяло си изтървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтървал съм изтървала съм изтървало съм изтървали сме
2 лице изтървал си изтървала си изтървало си изтървали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтървал била съм изтървала било съм изтървало били сме изтървали
2 лице бил си изтървал била си изтървала било си изтървало били сте изтървали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтърва щяла съм да изтърва щяло съм да изтърва щели сме да изтървем
2 лице щял си да изтървеш щяла си да изтървеш щяло си да изтървеш щели сте да изтървете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтървал щяла съм да съм изтървала щяло съм да съм изтървало щели сме да сме изтървали
2 лице щял си да си изтървал щяла си да си изтървала щяло си да си изтървало щели сте да сте изтървали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтървал бих изтървала бих изтървало бихме изтървали
2 лице би изтървал би изтървала би изтървало бихте изтървали
3 лице би изтървал би изтървала би изтървало биха изтървали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-тър-ви из-тър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-тър-ван
непълен член из-тър-ва-ния
пълен член из-тър-ва-ни-ят
женски род из-тър-ва-на
членувано из-тър-ва-на-та
среден род из-тър-ва-но
членувано из-тър-ва-но-то
множествено число из-тър-ва-ни
членувано из-тър-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-вал
непълен член из-тър-ва-лия
пълен член из-тър-ва-ли-ят
женски род из-тър-ва-ла
членувано из-тър-ва-ла-та
среден род из-тър-ва-ло
членувано из-тър-ва-ло-то
множествено число из-тър-ва-ли
членувано из-тър-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-вял
женски род из-тър-вя-ла
среден род из-тър-вя-ло
множествено число из-тър-ве-ли

2. изтърва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтърва е производна форма на изтървам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изтърва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтърва е производна форма на изтървам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изтърва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтърва е производна форма на изтървам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).