изтървали

Речник на българския език

1. изтървали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтървали е производна форма на изтървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтървали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтървали е производна форма на изтървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтървали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтървали е производна форма на изтървам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтървали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтървали е производна форма на изтървам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. изтървали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтървали е производна форма на изтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. изтървали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтървали е производна форма на изтърва (мин. деят. св. прич. мн. ч.).