изтървало

Речник на българския език

1. изтървало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтървало е производна форма на изтървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтървало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтървало е производна форма на изтървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтървало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтървало е производна форма на изтървам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтървало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтървало е производна форма на изтървам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. изтървало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтървало е производна форма на изтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. изтървало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтървало е производна форма на изтърва (мин. деят. св. прич. ср. р.).