изтървал си

Речник на българския език

1. изтървал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтървал си е производна форма на изтървам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтървал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтървал си е производна форма на изтървам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изтървал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтървал си е производна форма на изтървам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. изтървал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтървал си е производна форма на изтърва (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. изтървал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтървал си е производна форма на изтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).