изтърваха

Речник на българския език

1. изтърваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърваха е производна форма на изтървам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтърваха е производна форма на изтървам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтърваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърваха е производна форма на изтърва (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).