изтърват

Речник на българския език

1. изтърват — сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтърват е производна форма на изтървам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърват — сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтърват е производна форма на изтърва (сег. вр., 3 л., мн. ч.).