изтървалият

Речник на българския език

1. изтървалият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

изтървалият е производна форма на изтървам (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. изтървалият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

изтървалият е производна форма на изтърва (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).