изтървалите

Речник на българския език

1. изтървалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

изтървалите е производна форма на изтървам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. изтървалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

изтървалите е производна форма на изтърва (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).