изтървал е

Речник на българския език

1. изтървал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървал е е производна форма на изтървам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтървал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървал е е производна форма на изтървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтървал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървал е е производна форма на изтървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изтървал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървал е е производна форма на изтърва (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. изтървал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървал е е производна форма на изтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).