изтървалия

Речник на българския език

1. изтървалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

изтървалия е производна форма на изтървам (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. изтървалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

изтървалия е производна форма на изтърва (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).