изтървал съм

Речник на българския език

1. изтървал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтървал съм е производна форма на изтървам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изтървал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтървал съм е производна форма на изтървам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изтървал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтървал съм е производна форма на изтървам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. изтървал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтървал съм е производна форма на изтърва (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. изтървал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтървал съм е производна форма на изтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).