щял е да е изтървал

Речник на българския език

1. щял е да е изтървал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изтървал е производна форма на изтървам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да е изтървал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изтървал е производна форма на изтърва (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).