изпъхтя

Речник на българския език

изпъхтя непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпъхтъ
  • испъхтъ
  • испъхтя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пъх-тя из-пъх-тим
2 лице из-пъх-тиш из-пъх-ти-те
3 лице из-пъх-ти из-пъх-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пъх-тях из-пъх-тях-ме
2 лице из-пъх-тя из-пъх-тях-те
3 лице из-пъх-тя из-пъх-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пъх-тях из-пъх-тях-ме
2 лице из-пъх-те-ше из-пъх-тях-те
3 лице из-пъх-те-ше из-пъх-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъхтял съм изпъхтяла съм изпъхтяло съм изпъхтели сме
2 лице изпъхтял си изпъхтяла си изпъхтяло си изпъхтели сте
3 лице изпъхтял е изпъхтяла е изпъхтяло е изпъхтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпъхтял бях изпъхтяла бях изпъхтяло бяхме изпъхтели
2 лице беше изпъхтял беше изпъхтяла беше изпъхтяло бяхте изпъхтели
3 лице беше изпъхтял беше изпъхтяла беше изпъхтяло бяха изпъхтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпъхтя ще изпъхтим
2 лице ще изпъхтиш ще изпъхтите
3 лице ще изпъхти ще изпъхтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпъхтял ще съм изпъхтяла ще съм изпъхтяло ще сме изпъхтели
2 лице ще си изпъхтял ще си изпъхтяла ще си изпъхтяло ще сте изпъхтели
3 лице ще е изпъхтял ще е изпъхтяла ще е изпъхтяло ще са изпъхтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпъхтя щяхме да изпъхтим
2 лице щеше да изпъхтиш щяхте да изпъхтите
3 лице щеше да изпъхти щяха да изпъхтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпъхтял щях да съм изпъхтяла щях да съм изпъхтяло щяхме да сме изпъхтели
2 лице щеше да си изпъхтял щеше да си изпъхтяла щеше да си изпъхтяло щяхте да сте изпъхтели
3 лице щеше да е изпъхтял щеше да е изпъхтяла щеше да е изпъхтяло щяха да са изпъхтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъхтял съм изпъхтяла съм изпъхтяло съм изпъхтели сме
2 лице изпъхтял си изпъхтяла си изпъхтяло си изпъхтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъхтял съм изпъхтяла съм изпъхтяло съм изпъхтели сме
2 лице изпъхтял си изпъхтяла си изпъхтяло си изпъхтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпъхтял била съм изпъхтяла било съм изпъхтяло били сме изпъхтели
2 лице бил си изпъхтял била си изпъхтяла било си изпъхтяло били сте изпъхтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпъхтя щяла съм да изпъхтя щяло съм да изпъхтя щели сме да изпъхтим
2 лице щял си да изпъхтиш щяла си да изпъхтиш щяло си да изпъхтиш щели сте да изпъхтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпъхтял щяла съм да съм изпъхтяла щяло съм да съм изпъхтяло щели сме да сме изпъхтели
2 лице щял си да си изпъхтял щяла си да си изпъхтяла щяло си да си изпъхтяло щели сте да сте изпъхтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпъхтял бих изпъхтяла бих изпъхтяло бихме изпъхтели
2 лице би изпъхтял би изпъхтяла би изпъхтяло бихте изпъхтели
3 лице би изпъхтял би изпъхтяла би изпъхтяло биха изпъхтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пъх-ти из-пъх-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъх-тял
непълен член из-пъх-те-лия
пълен член из-пъх-те-ли-ят
женски род из-пъх-тя-ла
членувано из-пъх-тя-ла-та
среден род из-пъх-тя-ло
членувано из-пъх-тя-ло-то
множествено число из-пъх-те-ли
членувано из-пъх-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъх-тял
женски род из-пъх-тя-ла
среден род из-пъх-тя-ло
множествено число из-пъх-те-ли