изпъхтяха

Речник на българския език

1. изпъхтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпъхтяха е производна форма на изпъхтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпъхтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпъхтяха е производна форма на изпъхтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).