изпъхтял си

Речник на българския език

1. изпъхтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял си е производна форма на изпъхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъхтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял си е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъхтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял си е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).