бил изпъхтял

Речник на българския език

1. бил изпъхтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпъхтял е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).