изпъхтял

Речник на българския език

1. изпъхтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъхтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъхтял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъхтял е производна форма на изпъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпъхтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъхтял е производна форма на изпъхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).