изпъхтяло е

Речник на българския език

1. изпъхтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло е е производна форма на изпъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъхтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло е е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъхтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло е е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).