бил е изпъхтял

Речник на българския език

1. бил е изпъхтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпъхтял е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).