изпъхтели

Речник на българския език

1. изпъхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпъхтели е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпъхтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпъхтели е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпъхтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпъхтели е производна форма на изпъхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпъхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпъхтели е производна форма на изпъхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).