изпъхтяла

Речник на българския език

1. изпъхтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъхтяла е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъхтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъхтяла е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпъхтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпъхтяла е производна форма на изпъхтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпъхтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпъхтяла е производна форма на изпъхтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).