изпъхтяло си

Речник на българския език

1. изпъхтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло си е производна форма на изпъхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъхтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло си е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъхтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло си е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).