изпъхтяло

Речник на българския език

1. изпъхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъхтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъхтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпъхтяло е производна форма на изпъхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпъхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпъхтяло е производна форма на изпъхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).