изпъхтяла е

Речник на българския език

1. изпъхтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъхтяла е е производна форма на изпъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъхтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъхтяла е е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпъхтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъхтяла е е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).