изпъхтяло съм

Речник на българския език

1. изпъхтяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло съм е производна форма на изпъхтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъхтяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло съм е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъхтяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтяло съм е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).