измътя

Речник на българския език

измъ̀тя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езмътъ
  • езмътя
  • измътъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мъ-тя из-мъ-тим
2 лице из-мъ-тиш из-мъ-ти-те
3 лице из-мъ-ти из-мъ-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мъ-тих из-мъ-тих-ме
2 лице из-мъ-ти из-мъ-тих-те
3 лице из-мъ-ти из-мъ-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мъ-тех из-мъ-тех-ме
2 лице из-мъ-те-ше из-мъ-тех-те
3 лице из-мъ-те-ше из-мъ-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътил съм измътила съм измътило съм измътили сме
2 лице измътил си измътила си измътило си измътили сте
3 лице измътил е измътила е измътило е измътили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измътил бях измътила бях измътило бяхме измътили
2 лице беше измътил беше измътила беше измътило бяхте измътили
3 лице беше измътил беше измътила беше измътило бяха измътили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измътя ще измътим
2 лице ще измътиш ще измътите
3 лице ще измъти ще измътят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измътил ще съм измътила ще съм измътило ще сме измътили
2 лице ще си измътил ще си измътила ще си измътило ще сте измътили
3 лице ще е измътил ще е измътила ще е измътило ще са измътили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измътя щяхме да измътим
2 лице щеше да измътиш щяхте да измътите
3 лице щеше да измъти щяха да измътят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измътил щях да съм измътила щях да съм измътило щяхме да сме измътили
2 лице щеше да си измътил щеше да си измътила щеше да си измътило щяхте да сте измътили
3 лице щеше да е измътил щеше да е измътила щеше да е измътило щяха да са измътили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътел съм измътела съм измътело съм измътели сме
2 лице измътел си измътела си измътело си измътели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътил съм измътила съм измътило съм измътили сме
2 лице измътил си измътила си измътило си измътили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измътил била съм измътила било съм измътило били сме измътили
2 лице бил си измътил била си измътила било си измътило били сте измътили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измътя щяла съм да измътя щяло съм да измътя щели сме да измътим
2 лице щял си да измътиш щяла си да измътиш щяло си да измътиш щели сте да измътите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измътил щяла съм да съм измътила щяло съм да съм измътило щели сме да сме измътили
2 лице щял си да си измътил щяла си да си измътила щяло си да си измътило щели сте да сте измътили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измътил бих измътила бих измътило бихме измътили
2 лице би измътил би измътила би измътило бихте измътили
3 лице би измътил би измътила би измътило биха измътили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мъ-ти из-мъ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мъ-тен
непълен член из-мъ-те-ния
пълен член из-мъ-те-ни-ят
женски род из-мъ-те-на
членувано из-мъ-те-на-та
среден род из-мъ-те-но
членувано из-мъ-те-но-то
множествено число из-мъ-те-ни
членувано из-мъ-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мъ-тил
непълен член из-мъ-ти-лия
пълен член из-мъ-ти-ли-ят
женски род из-мъ-ти-ла
членувано из-мъ-ти-ла-та
среден род из-мъ-ти-ло
членувано из-мъ-ти-ло-то
множествено число из-мъ-ти-ли
членувано из-мъ-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мъ-тел
женски род из-мъ-те-ла
среден род из-мъ-те-ло
множествено число из-мъ-те-ли