измътила си

Речник на българския език

1. измътила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

измътила си е производна форма на измътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. измътила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

измътила си е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).