щял съм да измътя

Речник на българския език

1. щял съм да измътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да измътя е производна форма на измътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).