щял съм да съм измътил

Речник на българския език

1. щял съм да съм измътил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм измътил е производна форма на измътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).