бил съм измътил

Речник на българския език

1. бил съм измътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм измътил е производна форма на измътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).