измътила е

Речник на българския език

1. измътила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътила е е производна форма на измътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измътила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътила е е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).