измътили

Речник на българския език

1. измътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измътили е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измътили е производна форма на измътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).