щяла съм да измътя

Речник на българския език

1. щяла съм да измътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да измътя е производна форма на измътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).