измътил съм

Речник на българския език

1. измътил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измътил съм е производна форма на измътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измътил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измътил съм е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).