измътело

Речник на българския език

1. измътело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътело е производна форма на измътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измътело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измътело е производна форма на измътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).