измътила съм

Речник на българския език

1. измътила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

измътила съм е производна форма на измътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. измътила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

измътила съм е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).