измътил си

Речник на българския език

1. измътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измътил си е производна форма на измътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измътил си е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).