измътела

Речник на българския език

1. измътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътела е производна форма на измътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измътела е производна форма на измътя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).