излъча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-лъ-ча	из-лъ-чим
2 лице	из-лъ-чиш	из-лъ-чи-те
3 лице	из-лъ-чи	из-лъ-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-лъ-чих	из-лъ-чих-ме
2 лице	из-лъ-чи	из-лъ-чих-те
3 лице	из-лъ-чи	из-лъ-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-лъ-чех	из-лъ-чех-ме
2 лице	из-лъ-че-ше	из-лъ-чех-те
3 лице	из-лъ-че-ше	из-лъ-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	излъчил съм	излъчила съм	излъчило съм	излъчили сме
2 лице	излъчил си	излъчила си	излъчило си	излъчили сте
3 лице	излъчил е	излъчила е	излъчило е	излъчили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях излъчил	бях излъчила	бях излъчило	бяхме излъчили
2 лице	беше излъчил	беше излъчила	беше излъчило	бяхте излъчили
3 лице	беше излъчил	беше излъчила	беше излъчило	бяха излъчили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще излъча	ще излъчим
2 лице	ще излъчиш	ще излъчите
3 лице	ще излъчи	ще излъчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм излъчил	ще съм излъчила	ще съм излъчило	ще сме излъчили
2 лице	ще си излъчил	ще си излъчила	ще си излъчило	ще сте излъчили
3 лице	ще е излъчил	ще е излъчила	ще е излъчило	ще са излъчили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да излъча	щяхме да излъчим
2 лице	щеше да излъчиш	щяхте да излъчите
3 лице	щеше да излъчи	щяха да излъчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм излъчил	щях да съм излъчила	щях да съм излъчило	щяхме да сме излъчили
2 лице	щеше да си излъчил	щеше да си излъчила	щеше да си излъчило	щяхте да сте излъчили
3 лице	щеше да е излъчил	щеше да е излъчила	щеше да е излъчило	щяха да са излъчили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	излъчел съм	излъчела съм	излъчело съм	излъчели сме
2 лице	излъчел си	излъчела си	излъчело си	излъчели сте
3 лице	из-лъ-чел излъчел е	из-лъ-че-ла излъчела е	из-лъ-че-ло излъчело е	из-лъ-че-ли излъчели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	излъчил съм	излъчила съм	излъчило съм	излъчили сме
2 лице	излъчил си	излъчила си	излъчило си	излъчили сте
3 лице	из-лъ-чил излъчил е	из-лъ-чи-ла излъчила е	из-лъ-чи-ло излъчило е	из-лъ-чи-ли излъчили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм излъчил	била съм излъчила	било съм излъчило	били сме излъчили
2 лице	бил си излъчил	била си излъчила	било си излъчило	били сте излъчили
3 лице	бил излъчил бил е излъчил	била излъчила била е излъчила	било излъчило било е излъчило	били излъчили били са излъчили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да излъча	щяла съм да излъча	щяло съм да излъча	щели сме да излъчим
2 лице	щял си да излъчиш	щяла си да излъчиш	щяло си да излъчиш	щели сте да излъчите
3 лице	щял да излъчи щял е да излъчи	щяла да излъчи щяла е да излъчи	щяло да излъчи щяло е да излъчи	щели да излъчат щели са да излъчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм излъчил	щяла съм да съм излъчила	щяло съм да съм излъчило	щели сме да сме излъчили
2 лице	щял си да си излъчил	щяла си да си излъчила	щяло си да си излъчило	щели сте да сте излъчили
3 лице	щял да е излъчил щял е да е излъчил	щяла да е излъчила щяла е да е излъчила	щяло да е излъчило щяло е да е излъчило	щели да са излъчили щели са да са излъчили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих излъчил	бих излъчила	бих излъчило	бихме излъчили
2 лице	би излъчил	би излъчила	би излъчило	бихте излъчили
3 лице	би излъчил	би излъчила	би излъчило	биха излъчили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-лъ-чи	из-лъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-лъ-чен
		непълен член	из-лъ-че-ния
		пълен член	из-лъ-че-ни-ят
	женски род		из-лъ-че-на
		членувано	из-лъ-че-на-та
	среден род		из-лъ-че-но
		членувано	из-лъ-че-но-то
множествено число			из-лъ-че-ни
		членувано	из-лъ-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-лъ-чил
		непълен член	из-лъ-чи-лия
		пълен член	из-лъ-чи-ли-ят
	женски род		из-лъ-чи-ла
		членувано	из-лъ-чи-ла-та
	среден род		из-лъ-чи-ло
		членувано	из-лъ-чи-ло-то
множествено число			из-лъ-чи-ли
		членувано	из-лъ-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-лъ-чел
	женски род	из-лъ-че-ла
	среден род	из-лъ-че-ло
множествено число		из-лъ-че-ли