излъчели

Речник на българския език

1. излъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

излъчели е производна форма на излъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

излъчели е производна форма на излъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).