излъчеше

Речник на българския език

1. излъчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

излъчеше е производна форма на излъча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. излъчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

излъчеше е производна форма на излъча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).