излъчело
1.
излъчело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
излъчело
е производна форма
на излъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
излъчело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
излъчело
е производна форма
на излъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).