щяло съм да съм излъчило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм излъчило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм излъчило е производна форма на излъча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).