би излъчил

Речник на българския език

1. би излъчил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би излъчил е производна форма на излъча (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би излъчил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би излъчил е производна форма на излъча (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).