излъчи

Речник на българския език

1. излъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

излъчи е производна форма на излъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. излъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

излъчи е производна форма на излъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. излъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

излъчи е производна форма на излъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. излъчи — повелително наклонение, ед. ч.

излъчи е производна форма на излъча (повелително наклонение, ед. ч.).